За свободните "предатели"

Разказ по картинка

2011-10-05T03:36:00.000-07:00

Това на снимката по-долу е кенеф.

Първо, извинявам се за лошото качество на фотографията, но в тоалетната крушката бе изгоряла и снимах на процеждащата се светлина от коридора. Разбирам, че въпреки лошото качество на снимката, за вас вероятно тоалетната чиния е очевиден факт и сигурно вече се чудите какво толкова има да разказвам. Ето какво.

Това е ремонтираната етажна тоалетна за служители в една държавна институция. От тук си правя следните изводи:
1) Тя е ремонтирана с нашите общи пари.
2) Ремонтът е договорен по Закона за обществените поръчки.

1 и 2 по-горе не биха били такъв проблем, ако тоалетната бе използваема, а тя не е. Това води до потропване, задържане на телесни отпадъци и раздразнение у държавните служители, които обслужват нас в съответствие със своето настроение. Тоест потропващо, задържащо и раздразнено.

Е и, ще кажете, сигурно вече някой се е захванал с ремонта и! Обаче най-вероятно не - понеже всичко зависи от това какво има да и се ремонтира. А отговорът в случая е - всичко и нищо!

Стига съм ви държал в напрежение. Помещението на тоалетната е с дължина, равна на дължината на тоалетната чиния плюс около 42 см (по мои подръчни мерки и изчисления). Вратата на тоалетната, обаче, е 70 см. Изпробвайки поовехтелите си математически познания, пресметнах, че за да може ИЗОБЩО да се отвори вратата, между нея и тоалетната трябва да има поне 49.5 см. А 49.5>42.

За да използва тази тоалетна по малка нужда, един мъж (защото това е мъжката тоалетна) трябва да застане "на ребро", вмъкнал крак между тоалетната чиния и вратата, без да затваря последната, и да пикае на верев. Ако трябва да ака, обаче, същият мъж трябва да изпълни сложно гимнастическо упражнение, нещо като онези работи, които Том Круз показа в "Мисията невъзможна". След като успее да се настани и евевнтуално да затвори вратата, същият акащ мъж трябва да си държи ходилата "патешката". Особено ако обувките му са по-големи от 41 номер.

За забърсването, вдигането на панталоните и излизането изобщо не посмях да мисля.

По-добре неграмотна, отколкото дебела

2011-08-17T07:00:00.000-07:00

Според неотдавнашно проучване 25% (с думи - двайсет и пет процента) от американките на възраст между 18 и 34 години предпочитали да загубят способността си да четат пред това да развалят фигурата си.

Ако 25% ви се струва малко, като се има предвид например ширещата се неграмотност и чалгария в България, то нека ви подсетя, че всъщност реалният процент в Америката трябва да е доста повече. Само 25% от всички интервюирани жени са отговорили така, защото това са единствено респондентки, които изобщо считат, че имат добро тяло - т.е., имат нещо за губене. Тъй като според друго изследване около 28% от американките се считат за hot!, това ми позволява да заключа, че потенциално около 89% (23/28=0.89) от всички американки биха се отказали от грамотността си, за да съхранят горещо тяло, ако притежаваха такова.

То не че това ние, българските мъже някога срещали американки, не го знаем.

Интересно ми е по-скоро какво би показало едно подобно изследване тук. Въпреки навлизането на чалгата, силикона и пиктограмната култура, аз все пак бих заложил на по-голямата привързаност на българската жена към грамотността.

А, и още един извод. Май излиза, че дебелите жени крепят културата. Така че нека да ги уважаваме повече.

Според черногледите футуролози, това ще бъде все по-рядка гледка...

За глупавите предизборни послания

2011-08-15T00:25:00.000-07:00

Предупреждавам, че този текст може да накара несофиянци да се почувстват обидени от нещо, което до този момент не са забелязали.

Както, между другото, и софиянци.

Онези от вас, които наскоро са пътували по „първокласния път” от София за Варна (който в по-голямата си част е просто двулентов път с гръмко име), може би са забелязали поредната безумна политическа билборд-кампания. Тя, обаче, не уволнява някого, когото не може да уволни, а прави нещо още по-впечатляващо – успява да фамилиарничи, пророкува и обижда едновременно.

Някакъв български политик, който очевидно (макар и без мое знание) се е кандидатирал за кмет на моя град, се обръща към пътуващите по „първокласния път” за Варна със следното послание:

Първо изречение: „Карай внимателно!”...

Тъй като при първото си преминаване покрай съответния билборд прочетох само това изречение, аз реших, че става въпрос за типично фамилиарничене от катаджийска пи-ар акция. Въпреки това, понеже карах със скорост значително над разрешената (която обаче аз считах за напълно безопасна), чувството ми за вина сработи и все пак намалих до разрешените 90+15 км/ч.

Това ми позволи да видя и останалата част от надписа, когато, след няколко километра, преминах отново покрай билборд със същата реклама.

Първо изречение: „Карай внимателно!”
Второ изречение: „София има нужда от теб, за да бъде различна.”
Трето изречение: няма; има подпис на кандидата, с адрес на неговия личен уебсайт.

Това, освен че ме изнерви, ме озадачи с глупостта си.

Очевидно господин кандидатът (или неговият гениален пи-ар съветник) смятат, че по „първокласния път” за Варна пътуват само софиянци и лица с право на глас на софийските местни избори. Като на софиянец, тази презумпция ми се стори обидна, а навярно тя е в пъти по-обидна за пътуващите по пътя несофиянци. Но на г-н кандидатът навярно не му пука за останалия свят – той явно има амбиции за политическа кариера единствено и само в София. Което, вероятно, е донякъде успокоително за 6 милиона българи.

Второто изречение обаче, както се казва, е натоварено и с още много послания – направо удивително колко тъпота са успели да съберат активистите в девет думи. Ето и някои от тези послания:
- Кандидатът предполага, че мога да пукна в автомобилна катастрофа и това би могло да попречи на изборите като цяло.
- Моята евентуална смърт в автомобилна катастрофа би означавало загуба на ценен глас за г-н кандидата.
- Моят евентуален глас за г-н кандидата ще направи така, че София да бъде различна.
- София иска да бъде различна.
- Аз би трябвало да искам София да бъде различна.
- И особено: на път за морето аз трябва да продължавам да мисля за София и за нейния кандидат...

Мога да продължавам още, но вие и сами бихте могли да го направите.

С други думи, софиянци, карайте внимателно и не умирайте в пътнотранспортни произшествия, защото още не сте изпълнили най-важната си задача за годината – а именно, да гласувате за г-н кандидата.

След като минат изборите наесен – моля, чувствайте се свободни отново да се претрепвате по пътищата. Тъкмо ще са по-малко хората, които ще следят дали София наистина е станала различна.

А вие, несофиянци, ако изобщо сте прочели този текст до тук – игнорирайте посланието от билборда. За вас ограничения няма, шофирайте както си щете още от сега. Вие никому не сте нужни.

Аз, солидаризирайки се с вас, ще правя същото.

Disclaimer: Авторът не подкрепя нито един политически кандидат. Този текст цели да посочи глупостта и некадърността в създаването на послания, а не да позиционира един кандидат под/над друг.

Децата и държавите

2011-08-02T08:45:00.000-07:00

На 20 юли, 2011 ООН официално обяви глад в две области на Сомалия, които, според противоречиви данни, са населявани от около 3 милиона души. Според Уикипедия, която пък от всички източници е избрала да се позове на справочника на ЦРУ, цяла Сомалия наброява 10.1 милиона души.

„Обявяването на състояние на глад” е формален акт на ООН, който се основава на стриктни критерии: за да бъде класифицирана така една ситуация, повече от 30% от децата на територията трябва да страдат от остро недохранване; това също означава и че двама възрастни или четири деца на 10,000 души умират всеки ден от глад; както и че населението средно има достъп до „значително по-малко” от 2100 килокалории на ден.

Направих си усилие да пресметна и натрупам безразборно някои факти.

В света през 2010 произведената пшеница е с 15 милиона тона повече от изконсумираната. Произведената соя е с 35 милиона тона повече от изконсумираната в световен мащаб. Но това не е всичко – това число е само годишният остатък. Натрупаните запаси от пшеница, например, са над 180 милионa тона! Две панички зърнена каша по 250 грама съдържат над 2000 килокалории. Ако имате желание, можете да пресметнете колко панички зърнена каша могат да се направят от 180 милиона тона пшеница, като приемете, че от 1 кг пшеница се произвежда приблизително 1 кг пълнозърнесто брашно или 0,7 кг бяло брашно...

Не успях да намеря световна статистика за количествата слънчоглед, царевица и други култури, които се използват годишно за биогорива – но съм сигурен, че са в порядъка на стотици милиона тона. Само в САЩ за тази цел се ползва 30% от царевицата.

В Торонто, Канада, програмата Green Bin подпомага събирането и компостирането на органичен отпадък. За 2010 година програмата е управлявала 92 715 тона органични отпадъци от домакинствата. Поне 30% от тях са хранителни остатъци и отпадъци, което означава, че торонтовци изхвърлят годишно около 25-30 хиляди тона храна. Не ми се мисли колко изхвърлят нюйоркчани... Освен това съм сигурен, че ако се пресметне количеството изхвърлена храна на глава от населението, софиянци също няма да отстъпват много на богатите североамериканци.

А според данните, пестеливо отпуснати ни от ООН (и милостиво претрупани с жаргон и цифри) в новините, ситуацията в Сомалия означава, че в най-оптимистичния случай в момента там умират от глад по около 300 възрастни и 400 деца на ден. Като се има предвид уязвимостта на децата и големия процент лица от 0 до 14 години в населението на Сомалия, вероятно децата са много повече, между 600 и 1000 детски смърти от глад на ден.

Изводът е само един. Държавите като такива са неспособни да пазят своите граждани от местни и глобални бедствия и тяхното (на държавите) твърдение, че са не само способни, но и единствените, които могат да вършат това, е чиста лъжа.

Доказателства

2011-07-14T07:11:00.000-07:00

Едно от нещата, които най-много плашат хората в либертарианската философия, е твърдението на либертарианците, че е възможно да съществува общество, без изобщо да съществува държава. Макар и видните икономисти и философи-либертарианци отлично да защитават тази теза, повечето хора все още не могат да си представят, че някои държавни функции могат да бъдат не-държавни - най-честите примери, по които се разгаря спор, са отбраната, вътрешния ред и сигурност и съдебната система.

С други думи, дори и крайните лезеферисти казват, че минимум държава е нужна, за да осигурява на частната инициатива спокойна среда, като поддържа реда и сигурността.

Аз обаче съм твърдо убеден, че обществото еволюира към своята по-съвършена форма, при която националните държави няма да са необходими. И фактите постепенно започват да доказват посоката на процесите - ето например, че обществото бавно, но неотклонно се насочва към организация на своята сигурност, която разчита на пазарния принцип, има ясни правила и отговорности и незабавно, на ниско (индивидуално договорно) ниво наказва с уволнение некадърните или неспазващи правилата пазители на реда.

ПП И не мога да не вметна още един коментар - както се вижда от втората част на цитирания текст, държавата се "спича", защото вижда, че ако нещата се поставят на пазарен принцип и се търси качество и отговорност, тя ще бъде аут от системата за вътрешна сигурност. Затова какво прави тя? Ами започва да говори за "нужда от повече регулиране" - тоест, за необходимост от ограничаване на конкуренцията. Но аз вярвам, че еволюцията не може да бъде спряна. Доброто, качественото, сигурното и по-евтиното рано или късно ще бъде предпочетено пред лошото, некачественото, корумпираното и скъпото.

Частните охранители са 2 пъти повече от полицаите по света

Индустрията за частна охрана се разраства с такова темпо по света, че в нея са заети два пъти повече хора, отколкото са служителите на държавните и общински полицейски части.
Регистрирани са около 20 милиона охранители, което е увеличение от между 200 и 300 процента за последните 2-3 десетилетия.
Темпът на растеж на тази индустрия е толкова висок, че изпреварва всички механизми за регулация и надзор. Опитите на международно ниво за запълване на регулаторните празнини са в съвсем начална фаза.
Това се казва в годишното "Проучване за ръчните оръжия", проследяващо търговията и контрола на огнестрелните оръжия в 70 държави. То е дело на експерти от базирания в Женева институт IHEID.

в-к "Дневник", 07.07.2011

Аз не участвам

2011-07-11T23:14:00.000-07:00

Понякога единственият начин да протестираме срещу грозното и несправедливото е да не участваме в него. Това е напълно легитимен и достатъчен начин да се противопоставиш. Идеята, че неучастието е отказ от протест е насадена в главите на хората от системата, която се страхува да не остане сама, да не загуби легитимност, да не загуби индивидуалните вноски пари или емоция, които получава от своите жертви.

Да не участваш в грозното и несправедливото е достоен начин за противопоставяне.

Искам да кажа на вас, които прокламирате грозното с несправедливи, нечестни средства: Аз не участвам.

Забраната на евтаназията е глупост

2011-07-05T01:55:00.000-07:00

Изписват се хиляди страници за и против евтаназията. И едната, и другата страна привежда морални и морално-етични аргументи, за да защити позицията си – и нито едната не успява да го стори добре. За това си има обяснение – моралът и етиката просто не пеят в хора там, където „животът се случва”. Или, в случая, престава да се случва.

Морално-етичният спор около евтаназията се опитва да се държи като „нормален” морално етичен спор около живота и смъртта по принцип. Такива спорове се въртят около две неща. Първо, трябва да съществува времеви етап, предхождащ самия живот или смърт, който би могъл потенциално да промени значително крайния резултат. Второ, непосредственият участник в процеса трябва да очаква потенциална бъдеща промяна за себе си (положителна или отрицателна) поне от едната от двете алтернативи. Класически примери са смъртното наказание, тестването на нови лекарствени препарати върху живи хора и животни, абортите, слушането на чалга... За последното се шегувам - няма доказани смъртни случаи. Нека разгледаме пример - да речем, абортите. Спорът там е дали да се извършват или не аборти – извършен аборт би означавало умъртвяване на зародиша и лишаването му от потенциален плодотворен живот като родено човешко същество. Неизвършен аборт би означавал, с голяма вероятност, раждане на още едно човешко същество. Актът „аборт” предхожда развръзка, която би била потенциално коренно различна, ако актът аборт не би бил извършен. Непосредственият участник в аборта (не, хора, това не е майката...) – зародишът – очаква очевидна потенциална бъдеща промяна на обстоятелствата (полза) от неосъществяването на аборта. Той или тя ЩЕ ЖИВЕЕ.

Ако се вгледаме по-внимателно в евтаназията, обаче, ще установим, че тя не прилича на спора за абортите, тя не е „нормален” морално-етичен спор. Първо, евтаназията предхожда резултат, който е без алтернатива – смърт в последващ, съвсем близък момент от времето. Второ, непосредственият участник в евтаназията (не, това не е докторът със спринцовката...) – болният, желаещ да умре – не вижда за себе си никаква потенциална бъдеща промяна на обстоятелствата. Той просто желае да умре по-скоро. Той не очаква положителен корпореален резултат – не очаква да продължи да живее във физическото си тяло след тази смърт. Също така той не очаква и отрицателен резултат, който да го възпре от избора му – та нали вече мъртъв човек не може да бъде осъден на глоба, затвор или смърт? Какво му пука на умиращият от болки човечец какво се случва след смъртта му по отношение на неговия юридически статус?

В този смисъл дискутирането на евтаназията от морално-етична гледна точка не е безсмислено, но е силно безполезно що се отнася до пренасянето на тази дискусия в правния мир. Всички здрави, както и болшинството болни хора могат във всеки един момент да отнемат сами живота си, но на никого не му хрумва да забрани самоубийството (освен на някои религии, но това е друг въпрос). Това би било глупав и неприложим закон. А хората, желаещи евтаназия са просто едно подмножество на самоубийците – и то съставено точно от онези индивиди, които може би имат най-голямо право да желаят това, което желаят.

And she is beautiful... Just listen.

2011-05-12T05:02:00.000-07:00

"Възразявам срещу идеята хората да имат право да гласуват за всичко... Няма нищо лошо в демократичния процес... но мнозинството трябва да решава само по отношение на публичния и политически процес... този процес трябва да бъде ограничен от изконни индивидуални права... мнозинстовото няма право да "гласува" по отношение на човешки живот, собственост или свобода... Това че мнозинстовто "гласува" за нещо, не прави това решение правилно... Онези, които са инициирали употреба на сила, трябва да бъдат спрени със сила - и това е единствената оправдана функция на правителствата... не бива да разрешаваме на правителствата да инициират употреба на сила срещу индивиди, които не са наранили никого, които не са направили лошо на никого... Аз съм против всички форми на контрол... за разделение на държавата от икономиката, така, както се разделя църквата от държавата!"

Суицидално. "По-добре сива икономика, отколкото никаква"

2011-05-12T00:57:00.000-07:00

Обикновено избягвам да коментирам ежедневната политика, която повечето хора наричат "реална" (като контрапункт на либертарианската, да речем, която същите тези повече хора наричат "утопична"), тъй като да коментирам "реалната" политика е все едно поп да обяснява на атеист защо Исус може да се въздигне в небето и без скафандър. Но днес ще направя изключение, единствено и само заради ето това изречение, казано от министър Трайков и цитирано в нюз.бг: "По-добре сива икономика, отколкото никаква".

Не зная дали да вярвам на очите си - нима някой на казионна политическа длъжност наистина е готов да каже истината, да си сложи главата в торбата с лудите глави? Твърдението на господин Трайков, от гледна точка на истинската обществена наука, е абсолютно вярно и именно това го прави опасно. За самия г-н Трайков. Такива неща не се говорят от действащи политици. От разни луди учени, футуролози и квартални откачалки - да. Но не и от действащи политици. Понеже току виж довели до някоя вирусна инфекция и трайна неработоспособност, особено ако съответният политик вече е изчерпал два от трите си позволени политически великдена...

Аз лично, разбира се, му желая успех и се надявам да каже още някоя и друга истина по микрофона, който за кратко има възможност да държи в момента. Ако броим това му изказване за "първо прозрение" и той успее да каже публично поне още две подобни до края на политическия си живот, министерстването му няма да е било напразно.

ПП Разбира се имам и предложения за следващи изказвания, ако г-н Трайков реши да се жертва. Например "Сивата икономика всъщност е истинската икономика, защото най-добре ограничава безсмислените загуби". Или "Предлагам сивата икономика да се нарича просто икономика, а това, което сега наричаме икономика, да бъде наречено държавностимулирано извращение."

ПП2 Disclaimer, или, по нашенски, отказ от отговорност. Хора, горното е художествено-публицистичен текст, който не цели да подбужда към неподчинение на законите или неплащане на данъци. В чисто икономически смисъл съвременната държава прави така, че неподчинението на данъчните закони да е ПРЕКАЛЕНО скъпо за субектите. Тоест, излиза по-евтино да се откупиш, плащайки данъци, отколкото да се опитваш да ги избегнеш.

No Comment

2011-05-03T03:11:00.000-07:00

Из публикацията на DNES.BG - 4 май – Денят на свободата от правителството

"...на 4 май изтича 124-тият ден от годината, когато ще сме дали приноса си за събирането на предвидените 26,2 млрд. лв. приходи в бюджета.

Но тази свобода е илюзорна, защото от ИПИ са изчислили, че от 4 до 13 май данъкоплатците ще продължат да работят за правителството, за да изплатят и планирания дефицит за годината.

От публикацията става ясно, че „това, което държавата планира да изземе от населението, за да попълни бюджета, е повече от 60% от разходите на домакинствата за 2010!“.

Разбивката по работни дни всъщност отразява тежестта на данъците и очакванията за приходите в държавната хазна. Така тази година, за да попълним приходите от ДДС, сме работили 31 дни, за тези от акцизи – 18 дни.

Приходите за социално осигуряване сме попълнили за 19 дни, а за здравно – 8 дни. Подоходните данъци ще отнемат 10 дни, корпоративните – 8, а имуществените – 3 работни дни."

За манипулацията на цените и протестите

2011-03-28T08:05:00.000-07:00

Да си кажа от самото начало – аз съм най-обикновен потребител на гориво (дизел, за онези, които обичат да виждат конкретиката и личния мотив на автора) и като такъв предпочитам да купувам добра стока на ниска цена. Това важи за всичко, което потребявам и би трябвало да е валидно за всеки нормален пазарен субект. Има дялове от икономиката и психиатрията, които разглеждат и ненормалните субекти, стоки и пазари, но аз засега ще ги оставя извън тази дискусия.

След като ща-не ща дни наред слушах отвсякъде за протестите срещу цените на горивата, нямаше как в главата ми да не се набият често повтарящи се реплики и обосновани мнения. Ето най-разпространените аргументи за протеста:
„Така повече не може! Никъде няма такива цени!”
„Как ще сме в Европа? В Европа цените падат, а тук се вдигат!”
„Държавата да се намеси и да спре търговците!”
„Търговците са направИли картел, бе!”
„Гадни монополисти!”
„Държавата трябва да се размърда. То ясно, че е пазар и тя цените не може да определя, ама...”
„Държавата да свали цените!”
„Ние как ще работиме при тея цени, бе?”
„Еба* съм го в Европейския съюз!”

Както е видно, аргументите са строго научни. Става ясно също така и че почти никой от участниците в протестите си няма и идея за фактите. А винаги, когато почти никой от една тълпа си няма идея за фактите, тази тълпа е манипулирана.

И така, искам само да споделя с вас малко факти, които открих за 3.4 секунди в Гугъл ТУК и в последствие "анализирах" за 85 секунди. Това може да направи всеки с посредствени познания по английски и Excel. Няма да доказвам дали има или няма картел, дали има или няма възползване от монополна позиция. Нито ще защитавам държавата – то е ясно, че тя е пълен шит и най-големия манипулатор. Ще дам само чисти факти.

От горепосочения сайт извадих таблиците с цените на горивата в целия Европейски съюз, разбити по компоненти – на колонка, на колонка без ДДС, на колонка без ДДС и акциз, както и стойност само на акциза за всяка държава.

Сигурно ще ви е интересно да научите, че цената на бензина без ДДС и акциз е 1,25 лв. Да, лев и двайсет и пет. А на дизела – лев и трийс’осем. Та дотук с аргумента, че държавата не можела „да определя цените”... Обаче го прави не само нашата!

След като подредите таблиците по нива на акциза, България се явява на скромната 23 позиция (от 29) по нива на акциза – нашите 40 евроцента са направо скромни в сравнение с 74те на Холандия или 67те на любимата страна-пример на новия бай Ганю – Германия. По цена на колонка също сме на скромното 16 място, след например Гърция с 1.41 Евро за литър бензин и, да, Ганю, любимата ти Германия, отново с 1.41...

Честно казано, мързи ме да продължавам този псевдоанализ, да търся цените и процентите на компонента биодизел, търговската надбавка и цените на петрола за барел.

Просто исках да кажа, че ако съм заврян в някоя таратайка с протестна лепенка на стъклото на някое мазно софийско кръстовище, ям хот-дог за 3 кинта и пия минерална водичка за лев, облегнат на клаксона, бих се чувствал манипулиран от държавата, политиците, монополистите, търговците на дребно на горива, търговците на автомобили и всички ЕТ-та, които продават хот-дог по кръстовищата.

Телевизията: опиат за масите

2011-02-16T04:56:00.000-08:00

Не мога да се сдържа да не пусна линк СЕГА към тази ВЕЛИКОЛЕПНА статия: Телевизията: опиат за масите. Някой ден ще я преведа, но не мога да чакам до тогава, за да я споделя. Зная, че сигурно сте попадали на текстове и мнения, които критикуват телевизията или я обвиняват в зомбиране - но вие, както и аз, сигурно по-често ги игнорирате заради тяхната слаба аргументация и усещането, че се опитват на свой ред да ви... зомбират. Но Телевизията: опиат за масите не е такава статия. Този текст може да бъде истинско прозрение за онези, които още не са разбрали какво е телевизията. За другите, които вече знаят, е чисто удоволствие.

За да не съм голословен, прилагам някои избрани цитати по-долу.

В допълнение към статията, която доказва, че гледането на телевизия е равносилно на използването на опиати, ще кажа, че също като дрогирането, нейната отвратителност става болезнено очевидна в момента, в който успееш да се отървеш...

Цитати:

Разбира се не всяко пристрастяване е химическо. Всяко поведение, което води до приятно усещане, ще бъде повтаряно, особено ако такова поведение изисква малко усилия. Технически погледнато, това се има предвид под пристрастяване.

...
Когато гледате телевизия, мозъчната ви дейност се прехвърля от лявото в дясното полукълбо. Експерименти, проведени от изследователя Херберт Кругман показват, че докато зрители гледат телевизия, дясното полукълбо е два пъти по-активно от лявото, което е неврологична аномалия. Прехвърлянето на потоци от лявото към дясното полукълбо освобождава естествените телесни опиати – ендорфините... Ендорфините са структурно идентични с опиума и неговите производни (морфин, кодеин, хероин и т.н.)
...
Дори зрителите, които гледат спорадично телевизия, преживяват симптоми на абстиненция, ако престанат да гледат.
...
... с времето са показали симптоми на абстиненция като увеличена възбудимост, фрустрация и депресия.
...
Когато гледате телевизия горните дялове на мозъка се „изключват” и повечето мозъчна дейност се прехвърля в долните дялове (като лимбичната система). Неврологичните процеси в тези дялове не биха могли да бъдат наречени истински „когнитивни”. Долните дялове, които наподобяват мозъка при влечугите, са в очакване да реагират на околната среда въз основа на вградени команди за ответна реакция на принципа „съпротива-или-бягство”. Изследвания показват, че увеличената дейност в долните дялове води до атрофия на мозъчната кора.
...
Дясното полукълбо третира информацията безкритично, не я декодира и не я анализира, разлагайки я на съставните и части.
...
...Джейкъби установил, че 90% от изследваните хора са разбрали неправилно нещо, което са видели по телевизията само няколко минути по-рано. Не е отговорено еднозначно защо превключваме към дясното полукълбо, когато гледаме телевизия, но е сигурно, че този феномен ни имунизира срещу възприемане на същността на всяка информация.
...
(според ЕКГ)... докато гледаме телевизия, мозъкът сякаш спира напълно да функционира, ... Още веднъж, независимо от съдържанието телевизията най-общо казано, изключва нервната ви система...
...
В допълнение към разрушителните неврологични ефекти, телевизията е вредна за вашата самооценка, възприемането на заобикалящата среда и физическото здраве.
...
...води до надценяване на рисковете от насилие в заобикалящия свят... култура на страх...
...
...само след 30 секудни гледане на телевизия мозъкът започва да произвежда такава форма на алфа вълни, която показва сънливост, почти коматозно състояние... Такива вълни не се появяват при нормална ситуация, когато човек е с отворени очи.

В защита на оръжията

2011-02-02T02:16:00.000-08:00

(Текст на карикатурата: Раждането на голямата фарма индустрия 1/ Имам идея - да дрогираме половината нация! 2/ Имам по-добра идея - да накараме всички да плащат за тази дрога! 3/ Аз пък имам най-добрата идея - да я наречем "лекарство"!)

Тъй като много хора сериозно смятат, че човечеството обикновено е изправено пред избора на по-малката от две злини, аз ще преглътна различното си мнение в името на това да бъда убедителен. Ще се опитам да направя кратък сравнителен анализ на фармацевтичната и военната индустрия, за да помогна на себе си и на околните да решат коя от двете да подкрепят като данъкоплатци, които „избират по-малкото зло”.
Военно-производствен комплекс (ВПК) СРЕЩУ Фармацевтична индустрия (ФИ): сравнение на влиянието върху обществото и индивида

ВПК: Експлоатира страха на хората от потенциална военна заплаха. Ако заплаха не съществува, ВПК използва всички пропагандни средства на държавата, за да убеди обществеността, че заплаха има.

ФИ: Експлоатира страха на хората от заболяване и смърт. Ако заплаха не съществува, индустрията използва всички пропагандни средства на държавата И на частния сектор, за да убеди обществеността, че заплаха има.

***
ВПК: При нужда създава локални конфликти, за да оправдае нуждата от продължаващо финансиране.

ФИ: Регулярно създава фалшиви и РЕАЛНИ глобални опасности, за да принуди обществеността да закупува продуктите на индустрията.

***
ВПК: Самите продукти на ВПК са трайни и подлежат на рециклиране.

ФИ: Продуктите на индустрията са нетрайни и неподлежащи на рециклиране.

***
ВПК: Индустрията действа чрез посредничеството на държавата, като болшинството хора остават незасегнати пряко от продуктите на индустрията.

ФИ: Индустрията използва лостовете на държавата, но действа пряко на отделната личност, като засяга здравето и психиката на ВСЕКИ един индивид.

***
ВПК: Индустрията не се рекламира открито, като по този начин има по-малко влияние върху групите, които имат нужда от психологическа защита – например децата.

ФИ: Рекламира се открито, безскрупулно и без ограничения, като често таргетира деца и то с непроверени, безполезни, или откровено вредни продукти.

***
ВПК: Индустрията набира средства главно чрез общите данъци.

ФИ: Набира средства от всички възможни източници, включително общи данъци, осигурителни премии, застрахователни премии, кешови плащания.

***
ВПК:Почти напълно глобализирана на ниво производство и продажби, но частично глобализирана на ниво политики, което на моменти я затруднява в манипулирането на общественото мнение.

ФИ: Напълно глобализирана на ниво производство и продажби, и НАПЪЛНО глобализирана на ниво политики, което я прави най-мощният манипулационен ресурс в световен мащаб, без разлика на кой континент или в кой политически блок работи.

***
ВПК: Използва законодателството, за да влияе на преразпределението на данъците.

ФИ: Използва законодателството, за да влияе на преразпределението на данъците, както и на ЛИЧНИТЕ избори, разходи и здравословно състояние на всеки един гражданин

***

ВПК: Използва корупционни методи, за да влияе на държавата и законодателството.

ФИ: Използва корупционни методи, за да влияе на държавата и законодателството, но също така използва корупционни практики на всички нива в бизнеса и медиите, за да си купи влияние върху или да продаде принудително продукта си на отделния идивид.

Мисля да продължа работата си по тази статия. Оставям я отворена. А вие междувременно помислете дали не е време сега да кажем „не” – защото утре може да ни принудят със средствата на ВПК не само да платим отровите на фармаиндустрията, но и задължително да тровим децата си с нетествани, измислени ваксини срещу „рак на корена на косъма” или „кози грип”. А ако някой е толкова привързан към теорията за двете злини - то нека, за Бога, да подкрепи закупуването на военни вертолети. Те поне могат да бъда използвани и при спасителни акции по време на някакво истинско бедствие...

Поредната шокираща държавна безотговорност: към кравешките пръдни

2011-01-31T04:04:00.000-08:00

След като преди време научих, че кравите са един от най-големите източници на парникови газове, не след дълго бях шокиран да разбера и друго – че Държавите с главно „Д” разпределяли помежду си количеството парникови газове, които всички ние, нашите крави и нашите коли произвеждаме. И не само това, ами очевидно те (Държавите) после си ги препродавали, като използвали нашите истински пари, събрани от данъци, за да си плащат една на друга газовете, произведени от нас. Мисля, че вопиющата несправедливост е очевидна дори за едноок член на Грийнпийс. В следствие на това парниковите газове не ставали по-малко (както знаят дори и онези, които вярват в Световните Доказателства за Глобалното Намаляване на Средната Окосмена Площ При Мъжете), но пък Държавите се сдобивали с още един иновативен (речниково значение: прил., безсмислен, непроизводителен) начин да харчат парите ни, като ги преразпределят към разни екзотични видове финансови инструменти и консултантски услуги.

Е, някой ще каже, сигурно тези събрани газове могат за нещо да се използват – за благото на обществото например, за отопление на бедните и за обгазяване на богатите? Да, смятам, че дори и референдум в пунктовете на Еврофутбол би показал, че това биха могли да бъдат достойни каузи. Биха могли да бъдат, ако държавите с главно „Д” съхраняваха и продаваха самите газове. Но ако си мислите, че те го правят, значи сте големи наивници. Те в действителност дори не събират газовете, а колекционират тяхната ЛИПСА. За заблуда на широката общественост, на тази липса е измислено друго име - сертификат за продажба на въглеродни емисии. (Държавите често кръщават липсите с тежки и наукообразни имена. Например липсата на част от парите в заплатата ви се нарича „данъчно-осигурителна тежест”.) Дано са позлатили консултанта, дал им съвета за колекциониране на липси – защото, освен че не заема място, липсата на нещо също така не може да бъде и преброена, което спомага за по-лесното договаряне на неговата цена с онзи, който го плаща. Тоест, данъкоплатците.

Но това не е всичко. Не стига, че държавата си присвоява от наше име дори пръцканията на кравите (или, както уточнихме, тяхната липса), но явно не знае и как да ги опази! За този огромен пропуск свидетелства тази статия, според която румънски хакери откраднали сертификати за продажба на въглеродни емисии от регистрите (мястото, където не се държат газовете) на няколко европейски държави. Тази кражба довела до временна забрана за работата на Европейската система за търговия с въглеродни емисии (EU ETS),

И какво да правим сега? Предполагам, че като евроданъкоплатци трябва да се съгласим безапелационно няколко милиарда евро да бъдат отделени за доизграждане на административния, човешки, финансов, технически и друг капацитет на държавите от ЕС, за да могат те по-добре да охраняват липсата на нашите (и на нашите крави) пръдни. Междувременно ни остава да се надяваме, че нашите истински 28 милиона евро, които хакерите са получили заради небрежността на държавите, ще бъдат инвестирани в реални, производителни работни места, като тези в автомобилостроенето, производството на яхти и луксозното хотелиерство.

Не се шегувам.

Freedom

2011-01-11T06:19:00.000-08:00

всички живеем в своите собствени
около
плод
ни
води
задачата ни е да си помогнем да оцелеем
докато се родим

Време за цигара

2010-11-18T00:55:00.000-08:00

Малките бунтове са като Малките богове - живи са, дори и само един човек да вярва в тях.

По принцип пуша съвсем малко - 3-4 цигари на ден - но днес смятам да изпуша поне половин кутия. Защото държавата ми казва да не го правя. Дори смятам да обиколя града и да намеря доброволците, които (според същата публикация) ще събират в кошчета цигарите на спонтанно отказали се от пушенето граждани. Надявам се да успея да ги убедя да ми продадат част от урожая си на цени без акциз и ДДС. Все пак, в някакъв смисъл, тези цигари са втора употреба. Надявам се и тях (доброволците) кризата да ги е ударила и да се навият на този малък, направо невинен корупционен акт. Така и аз, и те ще сме по-щастливи и по-богати след общуването ни. Както винаги, когато хората извършват директни транзакции без участието на държавата.

Бунтувайте се мирно срещу малките забрани, срещу дребнавия, ненужен деспотизъм. Не се оставяйте някакъв имагинерен субект да ви убеждава, че знае за вас повече от вас. Че знае какво искате, какво ви е приятно, колко пари ви трябват, за да живеете добре, и с какво трябва да се храните, за да сте здрави. Защото от това до момента, в който ще ви казват кого трябва да обичате и кого - да мразите, е само една крачка...

Така че, не знам за вас, но минава десет и на мен ми е време за цигара. The pleasure to burn...

Послепис: След едночасово обикаляне на центъра на столицата най-после открих двама доброволци с кошче, върху което се мъдреше напдис "Пушенето забранено". Те обикаляха точно пред Министерството на здравеопазването. В завързалия се разговор с тях установих две неща: 1) те бяха единствените доброволци с кошче, толкова успели да съберат от МЗ; 2) за три часа (от 7 сутринта до 10) само трима души изхвърлили цигари в кошчето, но те били вече изпушени - т.нар. фасове; доброволците обясниха провала с факта, че стоели точно пред МЗ, а лекарите пушели най-много и най-трудно се отказвали от нещо, което вече притежавали.

Така че, за да изпълня замисъла си за Малък Личен Бунт, се наложи да си купя кутия Пал Мал за 4,60 с ДДС и акциз, която изхвърлих в кошчето на доброволците, след което незаконно си я купих обратно от тях за 3 лева (толкова вървели контрабандните цигари на Женския пазар, казаха ми доброволците -- и двамата си купували от там китайски цигари). Така кутията Пал Мал ми излезе 7,60 лв, но си струва, щом става въпрос за Малък Личен Бунт. Нали?

Само питам...

2010-11-02T06:07:00.000-07:00

Преди време неизвестен британски журналист, озадачен от... хм... разнородността на едно от последните български правителства, решил да попита премиера (на онова правителство, да не си помислите, че е на това!) как е събрал всички тези странни хора около себе си и смята ли, че те действително имат обща кауза. Тъй като журналистът искал да уважи страната, в която се намирал, той решил да зададе въпросите си на български, като предварително си ги преведе с Google Translate.

Скоро журналистът открил, че Гугъл наистина знае всичко и че нямало нужда да ходи на каквато и да било прес-конференция. Вместо превод на въпросите Гугъл давал готовите отговори...*

PS Похвално - някой вече се е погрижил за този бъг в Гугъл Транслейт и нещата сега изглеждат по различне начин. Тоест - глупаво, но поне не нелепо. Така че махам линка и оставям само скрийншота. Да живеят скрийншотовете :) - историята е жива!

-------

*Англ. "I am just asking: who are they?" - Само да попитам: кои са те?

Какво ми се зъбите?

2010-10-22T10:20:00.000-07:00

По повод на това:

Мисленето…
Някой си изкряска:
“Мисленето е вредно!”
и хората се втурнаха
да живеят здравословно…

в блога на ЛееНееАн, препрочетох „Опълченците на Шипка” на Иван Вазов.

Отдавна искам да кажа нещо, което мисля с цялото си сърце и с цялата
дължина на кура си.
Иван Вазов не е никакъв поет. Не ми дреме, дали е направил „съвременния български
Език”. Дори и да го е направил, откъде мога да съм сигурен, че по този начин не е създал и съвременния български идиот? Нямам намерение да го приемам, само защото е писал преди 140 години. Да си „старец” не означава, че имаш правото да бъдеш калпазанин. Иначе всички старци щяха да бъда щастливи старци.
Искам да кажа и друго нещо. Ботев Е поет.
Но е отвратителен. Той е едно изпълнено с омраза копеле.
Не искам да чувам, че съм наследник на тоя или оня.
Не искам да чувам, че пиша, дишам и пърдя заради
някой отдавна умрял злобар.
Дишам поради баща си. Евентуално поради дядо си. (Извинявам се за сексизма, трябва да се извиня, няма как. Дишам и заради майка си. Коя, между другото, е била жената на Вазов? Не мисля, че е била слугинята, върху която е получил инфаркт.)
Дишам, заради жената, която обичам.
Стопляш ли? Ключовата дума е обичам.
Изобщо –
не обичам историческите личности. Не обичам политиците. Министрите на културата. Министрите на това или онова. Не обичам папите, телевизионните водещи и премиер-министрите. Може да са част от историята. Но не са част от мен.
Какво, какво ми се зъбите? Зъбите ли се така на онези, които смятат, че Бог
и любовта не са част от тях?

„Секс сайт” ли е Фейсбук, и ако не е, защо подкрепя неонацистите?

2010-10-13T07:22:00.000-07:00

Това заглавие е провокация, как иначе. Е, ще ме простите, защото ме уважавате.

От известно време Фейсбук ми се набива в очите както осите от онова гнездо на покрива на къщата ми, които се спускат винаги, щом си сипя ром с кола и запаля цигара на верандата. В смисъл – ту отляво на визьора, ту отдясно, ту от двете страни едновременно, кара ме да примигвам, да обръщам глава в друга посока и да размахвам почти неконтролируемо ръката си с мишката или, съответно, с чашата.

Днес най-после реших да направя ограничено, но информативно проучване на Фейсбук, за да разбера що за гнездо е. Проучването ми бе ограничено, понеже Фейсът не разкрива всичките си тайни на нерегистрираните. А, и по друга причина бе ограничено – имах да му отделя точно 11 минути, като смятах, че и те ще са му много. Признавам си, изхабих ги всичките, а и сега хабя допълнителни, за да пиша това. А защо проучването ми бе информативно ще научите, ако дочетете този материал.

Първо, като човек запознат с широк спектър статистически инструменти, аз подходих научно. Тоест – без да имам първоначална идея за методологията, която искам да ползвам при това проучване, аз произволно кликнах върху някакъв банер за Фейсбук в един новинарски сайт. Банерът обещаваше да ми представи „приятелите” на този сайт във Фейсбук. Оказа се обаче, че банерът ме метна в профила на едно лице от женски пол, където, на свой ред, можех да прегледам профилите на приятелите на това лице. Тук методологията полека-лека започна да изкристализира в гениалната ми, статистически-обръгнала глава. Започнах подред да кликам върху някой приятел от листата на всеки, върху който бях кликнал преди това, после от там върху негов/неин приятел и така... както се казва, до края на света. След около осемнайсет клика от профил в профил в мен започна да се оформя някакво странно подозрение – два от всеки три профила съдържаха фотография на позираща млада или не толкова млада жена, с голямо деколте, по бански на плажа или, в най-добрия случай, във вечерна рокля. Останалите един от три профила бяха на мъже в небрежни пози, пушещи до голяма кола, държащи купата на „Барса” или излизащи тържествено от морето, вдървили врат и стегнали перки.

На този етап, разбира се, аз можех тенденциозно да прекъсна проучването и да направя извода си – но не, аз съм професионален изследовател и трябваше да поставя под въпрос оформилата се вече у мен хипотезата. А именно – че Фейсът има успех, защото всъщност е прикрит сайт за запознанства и за търсене на извънбрачен или безразборен секс. Трябва, трябва, ама как да я поставя? Добре, реших, ще допусна, че аз, макар и уж безразборно да кликам, всъщност изкривявам собственото си изследване, като подсъзнателно насочвам палавата си ръчичка към профилите на жени с големи деколтета, по бански на плажа или във вечерни рокли, понеже това ми се нрави да гледам. Що се отнася до напомпаните, небрежни мачовци, позиращи до чужд Mерцедес на „Витошка” – ами те биха могли да са естествена последица от съешаването на опита ми за безразборност с честото кликане върху жени с деколтета!

След този самоанализ аз коригирах подхода си и вместо да кликам „безразборно”, започнах да кликам умишлено на профили със снимки, които сам определях като „непривлекателни”. Така щях да видя дали аз съм крив или „совите не са това, което са, мила Ани...” Какво бе учудването и радостта ми, когато установих, че: 1) такива „непривлекателни” профили почти липсваха, масата хора във Фейса явно са манекенки, бодибилдъри, небрежни пичове до скъпи коли и тържествени дами с чаша вино в ръка; и 2) дори когато успеех да фиксирам такъв по-непривлекателен профил, в него беше пълно с „приятели”, които са... отново мацки, бодибилдъри, небрежни пичове до скъпи коли и тържествени дами с чаша вино в ръка.

Така че за мен хипотезата е потвърдена. Онова, което Фейсът пише в интрото си (да бе, прочетох го), просто не е вярно. Фейсбук не е основан на идеята, че „има хора във вашия живот, с които бихте искали да се свържете, да останете във връзка. Дали това са приятели, семейство, колеги и познати, щом веднъж се свържете с тях, те стават ваши Фейсбук приятели.” Трънки. Аз казвам, че Фейсбук е основан на идеята момченцата от колежанските „братства” (fraternities) да чукат всичко под слънцето, което мърда и диша, само мърда, само диша или бива превозвано на носилка през двора на колежа. Ако не ми вярвате, гледайте новия филм за създателите на Фейсбук и ще се убедите. Не, аз не съм го гледал, вие после ще ми разкажете. Аз съм гледал онзи за създателите на Уиндоус и той ми стига.

А другото от заглавието, онова за нацистите? То, за разлика от всичко до тук, въобще не е шега. Де да беше:

„Група от Web 2.0 общности в Германия започна кампания, наречена "Социални мрежи против нацистите", срещу крайнодесния екстремизъм в интернет.

Организаторите на инициативата (Netz-Gegen-Nazis.de) отбелязват, че неонацисти, расисти и ксенофоби използват масово популярните социални сайтове, за да разпространяват възгледите си, да призовават към насилие и да изпробват границите на обществената търпимост.

Чрез интернет те достигат до аудитории, които иначе не са запознати в дълбочина с неонацистката идеология.

...

Потребителите се призовават и да подкрепят "жертвите" в дискусионни групи, които са обект на ксенофобски, антисемитски и др. коментари и обиди. Те могат да се включват и в групи, свързани с кампанията.

Най-популярната социална мрежа "Фейсбук" обаче отклони поканата да се включи.
Оценяваме инициативата и се надяваме да си сътрудничим в бъдеще - е заявил представител на мрежата за "Дойче веле". В момента обаче по думите му компанията все още била в процес на установяване на германския пазар.”

Така че и това е още едно доказателство, че Фейсът е просто една порнография...

...off TV

2010-10-06T01:01:00.000-07:00

През 2001 в интервю за "451 по Фаренхайт" Рей Бредбъри казва: "Не се притеснявах за свободата по принцип. Притеснението ми бе за това, че телевизията превръща хората в идиоти."

Корицата от сп. "Ню Йоркър" показва добре разликата между епохите на "смейството преди" и "семейството след" телевизията. Да, така прекарваме празниците си, а и масата постепенно се обезлюдява...

Източник на снимката: turnoffoyurtv.com

Здравеопазването да мине към полицията

2010-10-05T04:27:00.001-07:00

Днес, като никога, прегледах печатния печат – т.е. четох вестник на хартия. Разбира се, не съм си го купил – чак до там не съм стигнал – четох го на аванта. Реших да коментирам някои интересни неща, които прочетох в този вестник. Не че има голяма разлика между печатните вестници и интернет новините, че да коментирам първите, а не вторите – не, няма. Във всички медии основен „герой” е държавата – какво „и се е случило”, какво е „замислила”, какво „не е успяла” и най-вече, какво „ще направи”. За себе си и върху поданиците си.

Както и да е, този текст трябва да е не текст, а типичен постинг, така че – напред към злободневното.

Вестник „Дневник” днес feature-ва (чете се „фийчърва” и е модерен начин да се каже „обикаля около”) темата за това къде, аджеба, в структурата на държавата се намира сектор „Здравеопазване”. То че има някакво министерство с такова име – това е ясно – но иначе здравеопазването не се намира там от доста отдавна. Не бе, не е в главите на хората, нито в здравословния и свободен начин на живот, вие пък какви сте идеалисти. Здравеопазването, разбира се, е в държавата, както всички, според държавата, важни неща в държавата. Често е видно, че хората не са в държавата, но не защото не са важни, отговаря тук държавата, а защото са над нея. Нейде в небето са, в етера. Та здравеопазването отдавна не се намира в министерството с това име, а е ту в Министерство на финансите, ту в Здравната каса, ту в Националния осигурителен институт, ту в някое друго място с подобно държавно име. Не че ако беше в министерството със здравото име, щеше да има някаква разлика. Нямаше да има – и точно там е работата – това е безсмислена дискусия. Ветър и мъгла, както казват старите хора.

Но пък е любопитна, весела, бих казал, мъгла. Та във фийчъра на „Дневник” се обсъжда надълго и нашироко как лекарите искали „техният” ресор да „бъде отнет” от Вицепремиера и Министър на финансите и да бъде принаден към другия Вицепремиер и Министър на вътрешните работи. Обяснението е, че първият не се справял с управлението на ресора. Демек, икономистът не се справя, та я ни дайте на полицая. Не бе, не е смешно, просто е интересно – иначе няма разлика. Щото третата опция е да се върне ресора в министерството със здравото име, ама това пък значи да го дадат на лекар – та за пациентите – от трън, та на глог, та на бодлив слог...

Но това не е всичко – точно до фийчър сторито за икономическото срещу полицейското здравеопазване се мъдри едно привидно несвързано каре, в което се казва, че профсъюзът на полицаите се готви за стачка, поради „рязко нарасналото социално напрежение” в сектора и проблеми „които не се описват”.

Решението на всички проблеми, такива, които се описват и такива, които не, се набива неволно на очи, а след това набиване покрай тях (очите) остават сини кръгове. Здравеопазването се дава на полицейското министерство. Докторите имат нужда да бъдат дисциплинирани, с военен режим и сериозни антикорупционни мерки. Полицаите отиват при финансовия министър, за да могат най-после да бъдат, както се казва, „близо до източника”, да им се пооправят заплатите, пък и вътрешният им отдел съвсем отблизо да има поглед върху колегите им от митниците. А бюджетарите и данъчните... ами то е ясно – да отиват в здравното министерство – там и без това не се прави нищо друго освен фалшиви прогнози и неизпълними стратегии за сметка на здравето на хората, а те, бюджетарите и данъчните, това го могат. Е, не са го правили за здравния сектор, ама каква е разликата дали ще одереш вола с мотика или с кирка?

Да не хартиса някой без преструктуриране? А, к’во, пациентите ли? Ами те не са на щат и си нямат министерство. Айде като толкова знаят, на другите избори да си предложат кандидат, който да им обещае едно министерство – като не са се сетили навреме, сега ще се наложи да скитат немили, недраги и нещатни между три министерства, вместо да си гледат здравето.

Ромската раждаемост и Франкенщайн

2010-09-30T02:25:00.000-07:00

Ще започна с това, че съм пълна откачалка и не бива да се обръща внимание на нещата, които говоря. Главата ми е пълна с думи, образи и асоциации, които в най-добрия случай никого не интересуват, а в най-лошия могат да ви накарат да се насерете от страх.

В този смисъл наскоро, след като прочетох поредната статия за това как трябвало да се ограничи раждаемостта сред ромите, защото била прекалена, в моята глава изскочи образът на д-р Франкенщайн, така, както си го представям, рошав, недоспал и облечен в мръсна бяла престилка. Нека най-напред да кажа на онези от вас, които се чудят на този образ на Франкенщайн, че той е доста правдив. Както обяснявах наскоро в друг свой текст, Франкенщайн не е чудовище с квадратна глава, покрита с едри шевове и набита с пирони. Това с пироните и шевовете е създанието на Франкенщайн, а не самият той, макар и разни комикси, рок-парчета и холивудски блокбъстъри да твърдят друго. Та кой в Холивуд ще ти чете Мери Шели – тя е англичанка и при това е жена...

Но да си дойдем на думата. Напоследък се надигат доста гласове, които твърдят, че ромите раждат прекалено много деца и тяхната раждаемост трябва да се ограничи. Повечето от идеолозите на намаляването на ромската раждаемост изтъкват куп хуманни аргументи, свързани с лошия живот на бъдещите деца, как те ще се мъчат в бедните семейства, как ще бъдат изоставяни, ще страдат и ще остават без образование. В същото време те щели да пречат на останалата част от обществото , защото няма да са „производителни”, щели да са „мързеливи” и щели „само да лапат помощи от държавата”. Звучи логично, нали?

Да, ама не. Да кажеш на някого кога и как да се размножава, означава да се намесваш в божествения цикъл на живота и смъртта. Хората, които го правят, смятат, че знаят по добре от Бог и всички останали кой, кога и къде може да се роди и кой от родените може да живее щастливо в бъдеще. Те слагат своите мерки за вселената над мерките на всички останали, те поставят своите мерки за щастие над всички останали мерки за щастие, те наричат себе си „нормални” и нещата, които правят и мислят – „единствено правилни”. Останалите, разбира се, не са нормални и никога не са прави. В общество с увеличаваща се популация на „нормални” ограничаването на права скоро от изключение се превръща в правило, а онези, които в началото са го подкрепяли, също се превръщат в негови жертви. И тъй като никой не може да избяга от несвободата, на края целият Свят става свят от жертви.

Къде тук се връзва д-р Франкенщайн? Д-р Франкенщай осъществява цикъла от грешки на онези, които се осмеляват да навлизат в територията на Бог. Той решава да създаде нещо, което не може да създаде, след което прави втора грешка, като намразва създанието си и му отрича основните човешки права. По този начин интелигентният, богат и добре възпитан доктор определя и собствената си съдба. Франкенщайн загубва истината и любовта и прекарва живота си в преследване на нещо, което не би било там, ако не бе собствената му заблуда, че има право да решава въпросите на чуждия живот и смърт. Всеки, който се опитва да решава чужди съдби, загубва погледа върху своята собствена.

Това, разбира се, е емоционално есе, но аз няма да го оставя и без няколко истински аргумента, ей така, за вкус.

Първо, не виждам защо някои хора се притесняват толкова за благополучието на ромските деца - може да се окаже, че доста от тях живеят в многодетни семейства със смях и целодневен купон, за разлика от пребледнелите, пълни с комплекси техни връстници от многобройните семейства с един „преуспял” родител”...

Второ, ако на някой му се струва, че прекалено голяма част от данъците му отива за помощи (въпреки, че общата сума в националния бюджет за социални помощи сигурно е по-малка от годишните командировки на Парламента), то нека се замисли кой му събира данъците и кой после ги преразпределя... А след това нека си спомни основната логика на данъчната система – държавата събира, за да „купи” нещо за този, от когото събира – и след това да размисли колко неща, от които е имал нужда, държавата му е „купила” през последния бюджетен период. Аз, например, въпреки данъците за обществени услуги, които плащам, наскоро бях помолен да си купя сам уличната лампа, която щяла да бъде монтирана на моята улица, която, между другото, е неасфалтирана. Като поставим нещата така, май социалните помощи престават да имат голямо значение...

И последно, нека ви дам един пример колко бързо нещата могат да станат много зле. Прочетете внимателно този откъс от политическа реч:

„...Във връзка с ромския въпрос искам да кажа едно: срамен спектакъл е да се гледа как целия демократичен свят симпатизира на бедните, измъчени роми, но остава безсърдечен и стиснат, когато трябва да им се помогне, което е, според тези принципи, онова, което трябва да бъде направено. Аргументите, които се изтъкват като извинение за това, че не им се помага, всъщност показват правилността на нашия подход.

Ето какво искам да кажа:
1. "Ние" казват тези демократични страни, "не сме в положение да приютим ромите." Въпреки това в тези огромни страни живеят по 10 души на квадратен километър...
2. Казват ни – не можем да ги вземем ако вие не им осигурите някакви средства, с които те да пристигат като имигранти.

От стотици години нашата страна е била достатъчно гостоприемна да приема тези елементи, въпреки че те не са притежавали нищо, освен вредни обществени и здравословни навици. Онова, което имат днес, те са го придобили с отблъскващи манипулации от работещия народ...”

Саркози? Някой десен български политик? Не познахте.

Адолф Хитлер, 30 януари, 1939. Само смених думата „евреи” с „роми” и махнах издайническото „Германия и Италия” на едно място...

И тук, както казват британските адвокати, аз ще приключа с „I rest my case…”

Политагитация без обноски

2010-08-16T06:18:00.001-07:00

Виктор Хара умрял. Боб Дилън оживял.
Пели, пели, кат’ петели.
Виктор Хара умрял. Боб Дилън кинти с’брал.

Един известен народен певец от Батак
писал песни
за партизанския отряд „Антон Иванов”.
Вапцаров и Гео Милев пели, пели,
пък умрели.
Други едни не пели, оживели, пък после
като се разпели, добре че има силиконови тапи
за уши, и че все пак палачинките се обръщат.
В църквата в Батак по време на Априлското въстание
избили половината село,
обаче най-баш-организаторите оцеляват
погребани са в същия този кървав църковен двор
много години по-късно.
Единият от тях има паметник там, издигнат
от синовете му (???), бамбашка адвокатини.
Починал е на 94 години...
бе как стават тези работи бе...?

Защо дрънкам
на хората кокалите, се питам,
след като не се интересувам от история,
понеже тя се пише не от хора, а от
държави?
Сега този последният, дето го чета,
като дете ходил
(шейсетте години на двайс’ти век Сантяго де Чили )
трийсет дена на курс за обноски, понеже за три часа официална вечеря
трябвало да не кажеш нито едно нещо, което да означава
каквото и да било.
Май днешните обноски са още по-шик
трябва за три-четирийсет години живот
да не казваш каквото и да било.
Дрънкам тези кокали, ‘щото нямам обноски.
Така смятам и да си остана.
Май само хората без обноски вече
задават каквито и да било
въпроси. Е, ако вземат да ме острацират,
ще спра да задавам. Няма да си прееба живота
заради чужди отговори.
Ще се изметна като берберски каиш и няма да ми пукне
на пукалчето.

Виктор Хара умрял. Боб Дилън оживял.
Пели, пели, кат’ петели.
Виктор Хара умрял. Боб Дилън кинти с’брал.
Кой е добър, кой е лош,
двамца-мили, да спят в кош,
да сънуват грош, да ми купят галош.

Защо празнувам Джулай Морнинг

2010-07-01T05:46:00.000-07:00

Аз съм мръсен хипар.

Да освободиш фантазията си е за предпочитане пред това да я връзваш и затваряш, защото второто създава много проблеми без да решава нито един, докато първото решава много, а създава само един.

Ако омотаеш фантазията си в тел и я заключиш в мазето, ще нарушиш кръвообращението си, ще спиш лошо, ще се чувстваш неудовлетворен. Всички житейски ситуации ще бъдат проблеми; всички пътища – безсмислени и прекалено дълги; всички хора – досадни и неприятни. Скуката и нетърпението ще бъдат твои постоянни спътници.

Ако освободиш фантазията си, тя ще реши всички тези проблеми по магическия начин, по който само фантазията умее да си проправя път. С нея ще имаш само едно предизвикателство. Да успееш да запазиш разсъдъка си.

Хрумва ми следното сравнение. Фантазията е вселенска енергия, море, което всеки от нас може да освободи и с което може да пълни разсъдъка си, за да твори, да се забавлява или просто да се усеща жив. Разсъдъкът ни, обаче, е гумен балон. Без фантазията ние можем да си вземем разсъдъка, да го смачкаме на малко топче и да си го пъхнем... в джоба, например. За да има смисъл, разсъдъкът трябва да бъде напълнен с фантазия.

Балонът се разпъва, натежава, придобива странни и прекрасни качества, обем, маса, дори цветът му се променя. Разумът дава на фантазията красива, вълнуваща форма. Тогава, да, се сблъскваме с неговите ограничения – в него можем да налеем в определен момент само част от морето. Ако прекалим с наливането, балонът може да избухне и да се превърне в безсмислени, неизползваеми парчета гума. Случвало ми се е да говоря с талантливи, но луди хора. Тогава съм имал усещането, че виждам фантазията, която се стича по разкъсаните парчета от балона – за съжаление никой, освен тях самите, не може да свърже обратно тази вълшебна вода в нещо, което да има разбираема форма.

Истината е, че малко ме е страх. Въпреки това си струва да се експериментира, усещането е несравнимо.

Затова празнувам Джулай Морнинг – за да мога да бъда циничен и романтичен едновременно. За да мога винаги да бъда един и същ и на мен да може да се разчита, а в същото време да си променям решенията когато и както поискам. За да мога да бъда мръсен хипар дори и в костюм за хиляда кинта. За да бъда свободен утре да реша да не празнувам Джулай и Сирни заговезни, а да се напия на Ханука и Световния ден на лабораторните животни...

Това се нарича Свободен избор.

Защо пост-фактум подкрепям гей парада

2010-06-28T04:45:00.000-07:00

До днес сутринта не бях решил, че подкрепям гей парада. Затова сега го подкрепям пост фактум. Пред-фактум нито съм го подкрепял, нито съм бил против, просто защото е бил извън моя свят, въпреки закаченото от тук от там и прехвърчащите слюнки, основно от противници, а не от целуващи се мъже и жени. Anyway, някакси днес това събитие ангажира вниманието ми, иначе крехко и чувствително към всичко, което не касае мен самия. Дотолкова ме ангажира тази информация, та дори оставих коментар в един съвсем умерен блог, чиято авторка твърдеше, че няма нищи против гейовете, но не подкрепя агресивната им демонстрация на сексуалност.

На нейната статия, която общо взето казваше това, което написах в едно изречение по-горе, моят коментар беше:

„Светът е илюзията в главите ни. Трудно може да ми се натрапи нещо, което не искам да ми се натрапва. Избирам границите на собствения си свят. Оставям другите да избират своите.

Но зная, че всяка забрана води след себе си още милион забрани и те след време могат да оформят свят, който да успява да ни се натрапва много по-сериозно, отколкото светът без забрани.”

В последствие обаче умереният ми неутралитет и липса на убеденост, че имам позиция (просто поради незаинтересованост), бе променен от видеоклип, който изгледах на един от новинарските сайтове.

Видеоклипът ме убеди, че имам позиция и аз вече не изпитвам никакво съмнение в нея (в наличието на собствена позиция, а не в правилността на последната – нещо, което никога не бих твърдял, че една позиция притежава, тъй като правилност изисква сравнение с чужди позиции, а в солипсизма априори такива не съществуват).

Да, аз подкрепям гей парада.

Подкрепям го, защото участниците в него бяха шарени, танцуващи и смели. Колкото повече шарени, танцуващи и смели хора има по света, толкова по-слабо ще бъде сивото. Сивото е смърт. Много хора погрешно смятат, че сивото е баланс, златна среда. Пълна глупост. Сивото е нищо. Дори не е черно. Балансът, животът са разнообразието, шареното, свободата да правиш каквото си щеш. Да, каквото си щеш. Да дадеш свобода на всички да правят каквото си щат е много по-малко опасно от това да забраниш по-голямата част от нещата на по-голямата част от хората. Шареното се саморегулира, подрежда се по законите на природата, която е хаотична, цветна и красива. Шареното не убива, то създава. Сивото? То не е и не бива да бъде закон на природата. Нито пък на хората.

Парадоксално, но подкрепям гей-парада и заради неговите противници, които също се появяват в клипа и чиито коментари в интернет форуми ме карат единствено да се надявам, че реалните хора, които са ги произвели, изживяват дълбоки лични драми, които временно са ги направили невменяеми. И сиви.

Аутодафе

2010-06-25T05:30:00.001-07:00

Страхливците бият жените си.
Страхливците организират „съпротива” срещу гейовете.
Страхливците бият децата си.
Страхливците забраняват циганите.
Страхливците псуват полицаите.
Страхливците искат да са полицаи.
Страхливците са против властта.
Страхливците искат да са на власт.
Страхливците обвиняват държавата.
Страхливците са за по-силна държава.
Страхливците са против помощите за бедни.
Страхливците мразят богатите.
Страхливците се движат на тълпи.
Страхливците са единствените „нормални”.
Страхливците си измислят врагове.
Четенето забраняват страхливците.
Нещастни са страхливците.
Книги горят страхливците.
Аутодафета организират страхливците.
Не.
Аутодафе – „акт на вярата”.
В какво вярват страхливците?
В страха. „Акт на страх.”
Autodapavor

Омразата е занимание самотно

2010-03-10T05:47:00.000-08:00

Опитвам се да проявявам толерантност към всичко и всички, които не пречат на околните. А дори и да пречат малко – пак се опитвам да проявявам толерантност. Вярвам, че тя е в основата на бъдещата нормална човешка общност. Но както всеки човек има страхове и изпитва отвращение към неща от физическия свят – отвращение към паяци, плъхове или нещо друго, отвращение, което не може да контролира – така и аз изпитвам непреодолимо отвращение към една категория хора. Фанатиците.

Страх ме е от фанатиците. Ужасяват ме. Отблъскват ме. Както всички нас, те създават собствени светове в главите си. И както у някои от нас – тези светове могат да бъдат гадни. Но тук приликата свършва. Защото всеки има право да създаде и живее в собствения си свят, но няма право да завлича, да изисква от околните да живеят там с него. А фанатиците искат да набутат в своите гадни светове всички нас, останалите.

Те започват със забрани към себе си. Забраняват си да харесват всички мургави хора. Забраняват си да харесват всяка музика с неравноделен размер или размер 2+2+2+3, без дори да знаят, че музиката има размер. Те мразят всички кучета или пък мразят всички, които мразят кучета. Те мразят всички християни, или пък нехристияни, или всички мюсюлмани, или пък немюсюлмани. Те мразят всички комунисти, или всички евреи, всички богати или всички бедни. Те са безкрайно разнообразни в нещата, които намират подходящи за мразене. И всичката тази омраза те набутват в някаква рамка, която наричат своя национална, партийна, религиозна или „културна” принадлежност.

След като си забранят всичко, което могат да понесат, те стават отчаяни, изморени и най-вече – самотни. Защото, ако си позволя да перифразирам Бредбъри, омразата е занимание самотно. Понякога изглежда, че тя обединява големи групи хора – да, така е. Но вътре в тези „групи” всеки мразещ е сам със собствената си омраза. Омразата не може да бъде споделена. И фанатиците започват да търсят изход от самотата си – и намират такъв изход в желанието да забранят и на другите всичко, което са забранили на себе си.

Нещата, разбира се, не спират до тук, защото да мразиш и да изискваш от другите да си забраняват онова, което си забранил на себе си, изобщо не привлича същите тези „други”. Те стават още „по-други”. Тогава фанатикът стига до следващото прозрение – „другите” очевидно са „по-недостойни” от него, след като не разбират как трябва да живеят. Като по-недостойни и по-низши, на тях им трябват повече забрани и ограничения –по-големи от онези, които фанатикът е наложил сам на себе си. Той започва да гледа на забраните, които си е наложил, като на рамка за „по-достойните”. За „другите” забраните трябва да са по-строги, по-крути! Насилието става оправдано, личната свобода става недопустима. Един цвят! Една музика! Една история! Един език!

Започва ли да ви звучи познато? Ужасът – това е яйцето на собствените ни глави, което иска да поеме в себе си всички пилета по света.

Моля ви, моля ви харесвайте си чалгата! Харесвайте си капитализма, или социализма, или рок’енд’рола! Харесвайте или не харесвайте бирата, водката, Пикасо, Ларс фон Триер, циганските сватби, Паисий, хан Аспарух, Сталин, царя, жените, мъжете, Исус или Мохамед, но моля ви, моля ви не си забранявайте нищо от омраза! Защото ако го направите, скоро ще поискате да го забраните и на мен и на още милион! След това ще поискате да забраните на мен и на този милион още милион неща, които не забранявате на себе си!

И ще се върнем в проклетото, тъмно начало на Ужаса – началото, което е Край.

Защото омразата не може да бъде споделена. Любовта може.

oxySTATEmoron*

2010-02-05T00:11:00.000-08:00

Ако една частна фирма създава условия и допуска необразовани, неморални и нелоялни хора да стигат до места в управлението и, тя фалира.

Ако в едно семейство някой от членовете е алкохолик, насилник, фанатик или откровен идиот, това семейство се разпада или е напълно нефункционално като група.

Ако в един спортен ОТБОР всеки дърпа за себе си, този отбор постоянно губи и никой за нищо на света не би му плащал пари, за да продължава да играе.

Но когато държавата като институция създава правила и условия (и всичко това след „обсъждане”, „демократични процеси” и „прозрачност”) на водещи „ръководни” позиции да стоят необразовани, неморални, нелоялни, алкохолици, насилници, фанатици и откровени идиоти, които дърпат всеки-за-себе-си, това се приема за „реда на нещата”. И най-интересното – всички продължават да и плащат.

----
oxySTATEmoron - от англ., игра на дум(а)
oxymoron - оксиморон
state - държава
moron - кретен

Лесен начин да не се срамуваме, че сме българи

2010-01-14T05:45:00.000-08:00

Много хора се срамуват, че живеят в мръсен квартал с разбити улици. Много хора се срамуват, че в града им се извършват престъпления. Някои хора се срамуват, че много от политиците в страната им изглеждат некомпетентни. Има такива, които се срамуват, че са учители и такива, които се срамуват, че са продавачи на вестници. Има и доста, които направо се срамуват, че са българи. Срамът на тези хора е особен вид срам – аз ще го нарека „индуктивен срам”. Ако някой мастит психолог вече го е нарекъл така, моля да ме извини и да се самоцитира в коментар по-долу. Ако ли не – то да се знае, че от тук нататък терминът е мой.

И така, индуктивният срам е срам, който: а) индивидът изпитва поради грешки или лоши черти на други индивиди от група, с която индивидът се идентифицира; б) индивидът изпитва, защото групата, към която смята, че се числи, изглежда нелепо в сравнение с друга, „конкурентна” група”; в) индивидът изпитва, защото други индивиди, които се представят за членове на неговата група, правят грешки или имат лоши черти.

Индуктивният срам е различен от истинския срам, който тук ще нарека „истински срам”. (Е, какво, да не би да имате по-добра идея?) Това е срамът от грешка или лоша черта, която индивидът сам, в рамките на своята собствена личност и воля, е проявил.

Нека разясним двете понятия, като използваме горните примери.

Ще започнем от индуктивния срам. Един човек, който живее в квартал с мръсни улици, се самопричислява към група от хора, която изглежда по-низша от хората в квартал с хубави улици и частна охрана. Един човек, който се причислява към жителите на определен град или страна, може да се срамува от престъпленията или глупостта, присъща на други жители на този град или страна. Това са примери за индукция на срама от имагинерни групи. „Имагинерни” групи съществуват по различни начини – например само в главата на определения индивид; или всъщност представляват други феномени, които биват погрешно наричани група. Такива са, най-вече, много големите множества с дълга история, в които всъщност общите черти са толкова хомогенни и на високо ниво, че индивидуалните отклонения нямат значение и не биха могли да индуцират каквото и да било в хомогенната маса. По-нататък, нека вземем човека, който се срамува от некадърен политик - той го прави, защото политикът се държи така, сякаш те двамата със срамуващия се човек принадлежат към една и съща група. Е, имам новина - не принадлежат! Всичко това са все примери за индуктивен срам.

Истинският срам е нещо съвсем друго – той е онова, което индивидът би могъл да изпита, ако се „изпусне” на публично място или ако, поради алкохолно опиянение или незнание, говори глупости пред публика. (Е, разбира се, би могъл и да не изпита такъв срам, защото на много индивиди не им пука за публиката.)

Набиващото се на разумните очи заключение е, че индуктивно срамуващите се хора хабят ценна психическа енергия за действието срамуване, което изтощава и обезсилва индивида и го води до нежелание за вървеж напред. Докато истинският срам е продуктивен и кара индивида да се усъвършенства, да проявява повече разбиране и съпричастност към нуждите на другите, то индуктивният срам блокира мисленето, генерира безпричинен гняв и причинява психически, а често води и до физически страдания на срамуващия се.

Бих се срамувал (е, вероятно на другия ден...) ако в състояние на алкохолно опиянение кажа някоя глупост. (Добре де, знам със сигурност, защото се е случвало...) Но никога не бих се срамувал, че съм българин. Това би бил индуктивен срам.

Ние не сме група, а едно особено, голямо множество, наречено народ. Никой индивидуален кретен не може да представлява хомогенната маса от свестни хора.

Свободен си да се обесиш... но за своя сметка

2009-09-08T00:52:00.000-07:00

Всяка година по някое време, обикновено „есенеска”, специализираните институции провеждат акции за ползване на предпазните колани и приспособленията за детска безопасност. Всяка година по някое време аз сядам и се наслаждавам на избуяването на внезапни „свободни личности” покрай темата. През останалото време е толкова трудно да откриеш истински, свободолюбив човек, а като дойде време за коланите и – ей гу’в’на – наизскачат отвсякъде... Малко цитати само от един форум:

„Това е непочтенна и глупава милиционерска пропаганда...За да сте честни, кажете колко процента от "вързаните" са загинали и колка процента от другите...”

„То нека някой ти налети от насрещното, па да видим кой колан ще те спаси...
Между другото - колана не трябва да е задължителен, а препоръчителен... не всеки се чувства удобно с него, което го дразни по време на шофиране и е предпоставка за катастрофа, а и не за всяко телосложение е удобен... „

„А пък най-голямата глупост е да караш с колан градско, където ограничението е не повече от 50 км/ч...”

„В крайна сметка коланът би трябвало да се слага по желание. Аз ако искам да се самоубивам, изборът си е мой...”

Има и прекрасни извадки за детските столчета, но да не се увличам.

И така – избор, свобода, препоръчителност – все такива ми ти едни понятия, присъщи на голямата идея за свободата на личността. Всеки истински свободен човек би трябвало да подкрепи едно такова шестващо свободолюбие. И аз бих го подкрепил с две ръце. Ама не сега и не тук. Защото тук и сега е една държава, която събира данъци и здравни осигуровки за „солидарна” здравна система. Това означава, че всеки внася парички в общия кюп, но очаква, когато има нужда от медицинска помощ, да получи толкова помощ, от колкото се нуждае – независимо дали внася 6% върху 300 лева или 6% върху максималния осигурителен доход. Така онзи свободолюбив индивид без колан ще очаква да бъде изкърпен за хиляди левове в Пирогов, а после ще иска и двайсет години да получава инвалидна пенсия от МОИТЕ данъци.

Изглежда цинично ли? Аз не казвам, че нямам и един куп морални и здравно-статистически аргументи в полза на мерките за безопасност на пътя. Обаче не виждам смисъл да споделям тези аргументи, защото те веднага стават обект на присмех и "порочна логика" от страна на "новите свободни". Ами ето тогава нещо просто, необременено от здравословност и морал - всичко е пари! Аз ползвам колан, защото искам да имам по-големи шансове за оцеляване. Онзи, който смята, че коланът не вдига шансовете му за оцеляване, е съвсем свободен да смята така. Но ще се наложи да го ползва по принуда, защото не е подготвен да си плати сам „ремонта”, а ще очаква ние, другите, да му го платим. Напълно подкрепям идеята коланът да не е задължителен в една страна, където здравеопазването и пенсионната система са изцяло на базата на частно осигуряване/застраховане. Убеден съм обаче, че в такава хипотетична страна частните застрахователи ще намерят достатъчно добри начини да накарат шофьорите да ползват колани, дори да не са задължителни „по закон”.

Що се отнася до детските столчета – нещата освен финансов имат и морален аспект. Грозно е възрастният да се подсигури с колан и два-три еърбега, докато малчуганът се шматка из колата като свободен електрон. Освен ако на това не се гледа като на някакъв особен, модерен вид естествен подбор.

Как животът ще изчезне напълно, в една страница

2009-08-11T23:54:00.000-07:00

Паралелните вселени не са научна фантастика. Няма нужда да го доказвам. Да не мислите, че ние с вас живеем в една вселена? Имам чувството, че всички наоколо са наркомани – дръпват си една линийка от някакъв измислен от други живот и се завиват презглава с телевизора. Животът не е онова, което някой друг живее, а това, което ти самият обичаш, срещаш, виждаш, усещаш, обичаш, изпиваш, изяждаш, изговаряш, прекопаваш, спасяваш, пребоядисваш, улавяш, убиваш, настъпваш, обхождаш, раждаш, отглеждаш, преболедуваш, сготвяш, съчувстваш, изсираш, изсвирваш, изкачваш, прегръщаш, облизваш, откриваш. Стълбите, които изкачваш и онези, по които слизаш. Мислите, които мислиш сам, без подсказване.

Има много заместители на нашия истински живот. Често се питам защо са толкова много. Не са продукт на Бог. Значи трябва да са продукт на пазара. На несвободния пазар. Един такъв очевиден и свръхуспешен заместител е телевизията. Да не се бърка с телевизора. Телевизорът е само устройство, често полезно такова. А телевизията е корумпирана институция, продукт на изкривен, корумпиран, несвободен пазар.

Направете си експеримент. Припомнете си дузина неща от ТВ новини, сериали и предавания, които са ви впечатлили силно по някаква причина – странни, любопитни, интересни места, събития или съдби. Неща, които са ви се сторили интересни и непостижимо любопитни. Животи, които се случват само на другите. Ако сте с лоша памет може дори да си направите списък.

После спрете да гледате телевизия за определено време. Месец. Най-добре три. Можете ли? След този период извадете списъка с неща от телевизията, който направихте преди експеримента. Обърнете се назад към дните, в които не сте гледали телевизия и си припомнете подробности. Сравнете с ТВ-списъка. Убеден съм, че ако сте държали очите, ушите и сърцето си отворени, то вие сте преживели десетки, може би стотици неща, които са били по-интересни, по-любопитни и най-важното – по-ваши – от онези, които преди сте считали за непостижимо интересни, но чужди. От тези последни седмици вие ще си спомняте истински съдби и истински срещи, които няма да могат да се сравнят с никоя драматична ТВ новина или риалити.

По някаква причина опитът за контрол върху обществената еволюция довежда до спонтанно (или неспонтанно) изникване на различни заместители на реалния живот. Ние забравяме, че имаме живот и започваме да смятаме, че само някой друг го има. Групата на този някой друг е винаги сравнително малка, а на нас, останалите – огромна. Ние, членовете на огромната група, забравяме да се разбираме, да си съчувстваме и да съ-преживяваме собствените си животи. Нашата учудваща пасивност спрямо тази външна агресия се дължи и на факта, че достъпът до малката група е ограничен от странни правила, чиято неяснота лесно заблуждава нас, членовете на голямата група, че има начин да станем членове на малката.

Накрая на тази социална и индивидуална де-волюция ние ще бъдем съвсем празни откъм общуване и взаиморазбиране и ще изпитваме съпричастност един към друг само и единствено на основата на нашата принадлежност към групата на хората без собствен живот. Животите, които ще искаме, ще бъдат извън нас. Ще бъдем обречени на едно постоянно, самоизяждащо искане на нещо, което няма да можем да имаме, защото по условие ще го търсим там, където то не е.

Парадоксът е в това, че дори и малката група хора, които притежават животи, желани от голямата група, всъщност са подвластни на същата де-волюция. Те също желаят и ще желаят нечии чужди животи. Малка група всъщност няма.

Така животът ще изчезне напълно.

Приблизително

2009-07-10T03:48:00.000-07:00

Да се твърди, че Свободата и демокрацията са синоними, е все едно да се каже, че Бог и президентът на САЩ са приблизително едно и също лице.

Започни със сърцето

2009-06-15T12:55:00.000-07:00

"Мисля, че ако искаме да преустроим света и да го направим по-добро място за живеене, начинът не е да приказваме за взаимоотношения от политически характер, които неизбежно са дуалистични, изпълнени със субекти и обекти и отношенията помежду им; или пък за програми, пълни с неща, които другите хоря трябва да вършат. Мисля, че подобен подход започва от края, като приема края за начало. Програмите с политически характер са важен краен продукт на социалното качество, който може да бъде резултатен само ако залегналата в основата му структура на социални ценности е вярна. Социалните ценности са верни само ако личностните ценности са верни. Ако искаш да оправяш света, започни със сърцето, главата и ръцете си, оттам тръгвай навън. Нека други разправят как ще се развият съдбините на човечеството. Аз искам да обясня само как се поправя мотоциклет. Мисля, че онова, което имам да кажа, е с по-трайна стойност."

Робърт Пърсиг, "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет"

Как промених мнението си за хомосексуалните бракове...

2009-05-12T07:04:00.000-07:00

(Разбудено от тук. Актуализирано. Писано точно преди 2 години.)

Какъв е смисълът от тях, питах се често след прочитането на поредната статия за гей-браковете в Дания, Швеция, или където там били разрешени (вече)... Аргументите за и против са разнищвани надълго и нашироко и от единия и от другия лагер, а аз тъй да се каже, дълго време твърдо приемах аргументите по скоро на „единия”...

Някакси вътрешното ми чувство и логическите аргументи – всичко изглеждаше да сочи, че гей-браковете нямат никаква стойност за обществото и дори могат да нанесат поражения на обществената тъкан. Юридическата категория „семейство”, към която всъщност предявяват претенции привържениците на гей-браковете, е създадена през вековете за да придаде устойчивост на средата за продължаване на рода. Създаване на деца в относително стабилна обстановка и създаването на условия за устойчивост на семейната собственост изглежда са били водещата историческа причина за създаване на семейството като институция. Тъй като гей-двойките по условие не могат (за малко оставяме осиновяванията и изкуственото зачеване настрана) да имат поколение, тогава какъв е смисълът да товарим обществените институции с юридическото регистриране на тези съжителства? И ако бракът е предназначен да създава защитена среда за отглеждане на поколение, честно ли е ресурс на обществото да се изразходва за гей-бракове?

Ей така си разсъждавах аз в курсив, като много други преди (и с) мен. Една истинска, здравословна и убедителна дъра-бъра.

От нея обаче въпросите се навързват един след друг: Ами проблемът, който „оставихме” по-горе? Да имат или да нямат право хомосексуалистите да осиновяват деца? Ако им забраним, тогава, ще им забраним ли (например на женска гей-двойка) да си родят дете и да си го отглеждат? Ако им забраним и това, то определено ще трябва да го забраним на други категории хора, като доказаните убийци, пък били те и хетеросексуални (защото, за разлика от гей-хората, те са откровено опасни)! Нещата стават сериозни и наистина започват да намирисват на дискриминация, евгеника и фашизъм.

А всъщност, проблем с гей-браковете няма. Проблемът е с брака по принцип. Обяснението се крие отново в неправомерната и ненужна намеса на държавата там, където не и е работа! Гей-браковете преди години, когато бракът е бил религиозен ритуал с юридически последствия, са били освен ненужни, и немислими. Религиозният институт (например Църквата при християните) прави брака продължение на своите собствени ритуали и никой не поставя под въпрос значението му. Но с годините отделената от църквата светска държава отнема в своя полза всички правомощия по облагане с данъци, по харченето на тези данъци, и по раздаването и решаването на привилегии. Така в целия „цивилизован” свят държавата поема регистрацията на браковете и постановява в закони значението на брака между двама души за тяхното материално състояние и за техните по-нататъшни отношения с държавата и с други юридически субекти. Колкото по-силна е държавната намеса в преразпределянето на блага, включително чрез институцията на брака, толкова по-голям е стимулът за двама души във фактическо съжителство да се възползват от това преразпределение. Не случайно движението за гей-бракове започва в „силно социални” държави като Дания...

Колкото и да е парадоксално, доказателство в подкрепа на горното е и наблюдаваното на много места „обратно движение”, отлив от брака. Определени аспекти на брака – ограниченията, налагани от държавата заедно с преразпределението на ресурс – водят до паралелно намаляване на браковете сред хетеросексуалните двойки. Все повече хетеро двойки виждат в „държавния” брак нежелана намеса в техните дела и преценяват, че ползите за тях от преразпределението, което предлага бракът, са по-малки от загубите, които търпят като ограничение на личните им свободи. Така в страна като България, където хората са много чувствителни към намеса на държавата в делата им, все повече хетеро двойки избират съжителството пред брака. И държавата вече [се готви да] направи съжителството една нова „легална форма”, за да може да си възвърне загубения контрол.

Какъв е изводът? Бракът като институция е останал само удобно групиране на юридически правила касаещи съжителството и отглеждането на деца – т.е. сключвайки брак вие сключвате един „типов” договор с партньора си. Както по всеки договор споровете по брачния такъв се решават в съда. Този договор обаче съдържа като скрита трета страна и държавата, която на база на него прави някакво преразпределение на блага – например семейно облагане, семейни помощи за деца, отпуска за бащинство и т.н. Колкото по-малко или по-малкИ са тези преразпределителни функции на държавата, толкова по-малко значение има бракът. Един договор между две страни би вършил същата работа.

Така че най-добре държавата да спре да преразпределя (а как само тя обича да прави това!) и да остави на хората сами да решават как да живеят, а когато има спорове – те да се решават от една наистина независима съдебна система. Междувременно... гей-хората да си се женят (или омъжват) колкото си искат, но да си направят добре сметката дали наистина го искат. Ако е за да декларират честно пред обществото своята любов, то има и други начини, които не намесват държавата (която като се намеси, трудно се „отмесва”!). Защото държавно-администрирания брак и без това е на отмиране.

А гражданското общество да се стегне и да защитава правата на децата навсякъде, независимо кой ги отглежда. И да наблегне на затвърждаване на значението на семейството, което се състои от ХОРА, и което, за разлика от брака, все още не е държавна функция*. Защото децата имат права и това, за разлика от гей-браковете, е нещо сериозно.

--------
*Въпреки че неотдавна изявен наш политик едва ли не се гласеше да тръгне по къщите да помага за преодоляването на демографския срив.

Disclaimer: Горното представлява единствено мнението на автора и няма претенции за научна стойност, нито пък е подплатено с изследвания, допитвания и други високонаучни методи. В този смисъл, има голяма вероятност да предлага едно наистина добро обяснение на проблема.

"Родни фирми мамят в Германия"

2008-09-15T03:19:00.000-07:00

Ех. Ама че. Гледай ти. Ето пак. Стига бе.

Не, не мога да се сдържа, но ще бъда кратък. Почти всички български вестници от последните два дни дават място на публикация, чието заглавие, с вариации, най-общо е "Български фирми правят измами с осигуровки в Германия."

Това заглавие е толкова истинско, толкова пълно за нормалния вестникоядец, че няма нужда да се чете статията. Ами то заглавието на това и разчита. Но това заглавие е и толкова, толкова подозрително.

Е, добре - изчетох и се уверих. Става въпрос за това, че законите на ЕС, Германия и България, взети заедно, дават възможност работници от една държава да бъдат командировани в друга (от ЕС) за период до 1 година, като се плащат осигуровки в страната, от която идват работниците, а не в тази, в която работят. Това, разбирате ли, били правили български фирми, в комплект с германските си партньори - командировали хора да работят в Германия, а им плащали осигуровките в България, щото тук са по-ниски.

Не, ни моъ, просто няма да куминтиръм.

Само ще кажа, че ако в България имаше свободна, мислеща преса, заглавието за същата новина щеше да бъде нещо от рода на: "Родни фирми внасят пари в националния бюджет и показват ефективност и отлично познаване на еврозаконите".

Изключително трудно е да си социално ангажиран, а също така за друго

2008-09-09T01:47:00.000-07:00

Мисля си напоследък колко е трудно човек да бъде социално ангажиран. Най-малкото на мен ми е много трудно, пък и аз съм човек. Значи е вярно. Разбира се има и други начини, освен селските софизми, да докажа това просто твърдение.

Например един изпитан начин да се доказват трамвайни сентенции, е да се кряска в трамвая: „Д**ба таа държава, и ше искат да съм социално ангажиран! Кога най-после таа държава ше направи (тук сложете произволно съществително и добавете "за мене?") Айде, майната им!”. Този начин на аргументация е много силен, тъй като импонира (я, какви думи знам, а?) директно на граничната зона на човешкия слух, което е много силен метод за водене на преговори и убеждаване, особено на врага, и особено когато е съчетан с миризма на пот и потропване на тежки железа. В допълнение се псува държавата, като същевременно нещо се иска от нея, което погрешно я легитимира като даващ субект, а това е много убедително. Аз, обаче, няма да използвам този универсален начин да докажа твърдението си, понеже не смятам, че то е трамвайна сентенция, пък и нямам трамвай наблизо, който да пейстна в Интернет.

Затова ще използвам другия известен начин – убеждение чрез цитиране на лични преживявания и размисли. И така, на мен ми е трудно да бъда социално ангажиран.

Първо иде моето невежество и неразбиране. Аз не знам какво значи да бъда социално ангажиран. По принцип имам идея за речниковото значение на „социално”, „социум”, „общество” и др. свързани думи. Имам представа и за значението на „ангажиран”. Но като ги свържа, все нещо не се получава. Например, решавам, че да съм социално ангажиран означава да правя нещата по начин, от който обществото, от което , казват ми, съм част, като цяло печели. Всеки път, обаче, когато постъпя по начин, който е от полза за моето общество, се оказва, че съм нарушил правата на някой индивид или на държавата, а друг индивид е спечелил. Но никога обществото. Често този индивид, от по-предишното изречение, е държавата. Значи излиза, че обществото всъщност са разни други индивиди плюс държавата, а аз не съм. Просто съм случаен минувач.

Второ, и донякъде като следствие от Първо, с болка осъзнах, че за да съм социално ангажиран, трябва да признавам за свое „общество” и за свои „ангажименти” онова общество и ангажименти, които група индивиди и държавата (които не са общество) са дефинирали. Трябва да слушам новините и проблемите на определени групи хора (които група индивиди и държавата наричат „общество”), трябва да реагирам „етично” на техните неетични постъпки, да проявявам търпимост към техните постоянни оплаквания и да се нагаждам по един „общественополезен” начин към нещата, които те смятат за важни в живота (сред тях основните са разни продукти на манипулативни телевизионни предавания, манипулативна политическа система и манипулативни търговски практики, манипулирани от група индивиди и държавата (които не са обществото)).

И третото, както обещах в заглавието, е „друго”. Съвсем лично. Ще си призная – опитах се да приема дефиницията на група индивиди и държавата (които не са обществото) за „социално ангажиран”. Опитах се да слушам за проблемите, с които прикриваха проблемите, да гледам зрелищата, от които „има нужда, заедно с хляба”, опитах се да се манипулирам нежно от манипулациите на политическата системата и да си купувам убедено всичко онова, което група индивиди и държавата искаха да искам да имам. Опитах се да се регулирам според регулациите им и да се измислям според измишльотините им. Опитах се и установих, че безнадеждно ослепявам, оглушавам и оглупявам. Ослепявам за радостта и тъгата на близките и далечни хора, и за красотата на малки морски охлювчета с размера на глава на топлийка. Оглушавам за думите на любимата ми, която безмълвно търпи, и за беззвучния плач на самотния ми приятел, който никога не се оплаква. Оглупявам дотолкова, че да смятам, че мога да подредя съчувствието си като буркан с туршия до буркана с лек автомобил и буркана с нов телевизор.

Да си социално ангажиран е трудно, но не и невъзможно, и затова аз отдавна спрях да бъда „социално ангажиран” в кавички, защото ако ослепея, оглушея и оглупея, няма да имам никакъв шанс някога да бъда социално ангажиран без кавички.

Искам да живея в общност, а не в „общество”.

Държавата – това не съм аз

2008-07-21T07:51:00.000-07:00

Обществото и държавата, индивидът и държавата не са едно и също нещо. Държавата, обаче, има сметка да ни убеждава в противното, да насажда у индивидите усещането за еквивалентност на тези понятия. Тя го прави чрез упражняването на насилие върху индивидите – данъчно, полицейско и всякакво друго – както и чрез стимулирането и култивирането на медии, които използват подходящия понятиен набор.

Една от най-пагубните последици от тази заблуждаваща употреба на езика и на понятията от ежедневния живот е, че индивидите, онези, които изграждат обществото, в крайна сметка се чувстват губещи, неуспели, смачкани. Връзката е проста – ако индивидът е част от обществото, а обществото е равно на „държавата”, то индивидът е губещ, loser, винаги греши, каквото и да направи, защото несъзнателно пренася върху себе си една основна характеристика на държавата. Че държавата не прави нищо ефективно и както трябва.

Резултатът от всичко това са свестни, работливи и способни хора, които ходят, като че ли са им потънали гемиите, говорят си сами и емигрират от една мачкаща ги система в друга.

Изход от ситуацията има. Първо, трябва всеки индивидуално да осъзнае, че да успееш като личност няма нищо общо с набора от понятия, които държавата използва, за да определи успеха (своя и на индивидите). За да стане по-ясно, ще отбележа само, че успехът на личността се състои от деветдесет процента духовно съдържание и десет процента - материално. Държавата не притежава дух, нито духовност, така че да определяме себе си чрез някакви качества на държавата е глупаво, тъй като, в най-добрия случай, сравняваме десет процента от себе си със сто процента от нещо друго, което при това е калпаво.

Второ, трябва да сме информирани, но това трябва да става избирателно, доколкото фактите са ни нужни за нашето успешно функциониране в една чужда среда, с чужди правила. Не трябва да поглъщаме тези факти безконтролно и не трябва да търсим отражение на себе си в тях. Трябва просто да ги използваме, без да се „вживяваме”. От практическа гледна точка помага, ако се информираме от Интернет, където средата не е толкова агресивна, за сметка на телевизията и радиото.

Трето, трябва да се опитваме да събудим у себе си и околните знаците на общността като контрапункт на обществото, понеже последното вече безнадеждно бива идентифицирано с държавата. Ако сменим една крушка пред входа без да сме длъжни да го направим – това е обществен акт. Това е данъкът такъв, какъвто трябва да бъде – желан и конкретен – а не такъв, какъвто го институционализира държавата – грабителски, принудителен и без обяснение (защото „държавата знае по-добре за какво да харчи” парите ни). Ако пием една бира със съседа на пейката пред къщата или блока, това ще ни накара да се чувстваме по-добре, защото ще усетим, че общността ни не е равна на обществото. Стига да не си говорим за колко неща ни е виновна държавата. Всъщност, дори и тогава.

Всеки може да направи по нещо мъничко за другите, защото ще го направи за себе си.

„Държавата абдикира...”

2008-07-04T04:35:00.000-07:00

През последните трийсет и шест часа медиите наситиха информационното пространство с лексика, която по един почти ироничен начин показва, че държавата не е нужна на обществото.

Както обикновено се случва, някакъв инцидент или събитие, който засяга пряко много хора, събужда у обществото критики и сериозен политически дебат. В случая – избухва склад за муниции в близост до голямо населено място. Медийните заглавия и изказванията на водещи „обществени личности” в часовете след инцидента са наситени с изрази от рода на „няма държава”, „държавата абдикира”, „държавата не се справя при кризи”, „държавата отново безпомощна”... Конкретното събитие, което генерира тези коментари, всъщност няма значение. Тези коментари са общи за множество събития с подобен характер, в множество „демокрации” със „свободна преса”. „Обществото”, умело подвеждано от стадния инстинкт и безрезервната си вяра в едно виртуално същество, се явява клакьор на такива заглавия и всичко, за което говорят хората в тотопункта, трамвая и офиса е как за „пореден път държавата не си свърши работата.”

Разбира се, не можем да критикуваме тези хора, защото умелото насаждане на убеждението, че без държава не може, е било основна задача на елитите на всички политически системи, през които е оцелял българинът.

Не можем, обаче, да критикуваме и държавата. Първо, защото не е ясно какво е държавата – тя не представлява еднородна и единомислеща група хора, няма длъжностна характеристика и по никакъв начин, обусловен от политическата система, не може да бъде държана отговорна за което и да било от действията си. Със сигурност държавата не е учителката или данъчната служителка, която ви прибира парите на гишето. Тоест, колкото и да е нелепо, най-ужасяващото и властимащо нещо в днешния свят – „държавата” – в действителност съществува само, когато взема от индивида, но не и когато трябва да дава. Това не е критика, а описание на факт. Случващото се е съвсем нормално и ние не можем да очакваме от държавата да дава. Ако това, че държавата не дава, изобщо представлява нечия грешка – то това би трябвало да бъде грешка на индивида, който очаква да му бъде дадено нещо и, очаквайки това, съвсем безволево и нелогично овластява други индивиди, доброволно отдавайки част или цялата си лична свобода в замяна на обещания за „повече сигурност”.

Така и в характерния език на публикациите и мненията, свързани с някое неприятно събитие, се наблюдава необяснимата вяра на множество индивиди в нещо едновременно огромно, но и несъществуващо. Да вземем например фактите около взривените погреби край София:

Факт 1: Складовете са „собственост” на „държавата” и са резултат от десетилетията на поддържане на огромна армия и ограбването на дохода на хората за целите на това поддържане, в замяна на „сигурност”. Такава сигурност, както е известно, никой нямаше – заради същата тази държава. Заради нейните действия и действията на други държави, и сега гражданите имат нужда от повече сигурност – защото държавите като начало са създали несигурността, от която гражданите се страхуват. Трябва да е ясно, че държавата не е „различна” в зависимост от различните политически системи, които се сменят в нея. Тя и нейната мотивация остават едни и същи.
Факт 2: Различни „групи от хора” в държавата използват благата – работни места, търговия, възможност за корупционни практики – но никоя от тези групи в действителност не носи реална отговорност за поддръжката и безопасността на съоръженията. Отговорност може да носи само личност. Държавата, министерствата, агенциите не са личност. Министрите не са личност. Наказанието за един Министър е оставка, освен ако случайно не бъде хванат в откровена кражба – което вероятно би било отново постановка на политическата и съдебната система (също публична и „независима”).
Факт 3: Веднага се направиха опити проблемът да бъде свързан с участието на „частни интереси”. В действителност, ако всичко в тези складове и тяхното използване беше частни интереси, убеден съм, до такова събитие нямаше да се стигне. Частникът управлява ефективно своята собственост, контролиран от своите застрахователи, бизнес партньори и от недържавните обществени организации на заинтересовани групи индивиди. Ама българският бизнес и НПО не били годни за такава отговорност и задачи? Ами не са. Всяка от тези групи на пазара може да функционира перфектно в отсъствието на държава. Тук, обаче, те са принудени да функционират в огромно блато от държава и това изкривява дори техните мотивации.

Като резултат излиза, че езикът на общественото недоволство е изцяло сбъркан. Проблемът не е, че няма държава – проблемът, както винаги, е прекалено много държава.